История на катедрата
Факултетът по Математика и Информатика на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ (ФМИ) е вече с 130 годишна история.
Под покрива на този факултет през годините са основани и са се утвърдили множество катедри от различни направления на математиката.
В последните десетилетия измежду тях израсна едно ново направление, което обнови факултета със съвременна, модерна специалност.
През 2019 г. се навършват 30 години от създаването на първите две катедри в областта на информатиката към ФМИ и това е добър повод да погледнем
назад в годините и да „превъртим лентата“ на спомените от времето, когато се основава и прави първите си стъпки катедра „Математическо осигуряване“.
Ето какво ни разказа за това начало проф. Павел Азълов, първият ръководител на катедрата.
П. Азълов със студентите си след последния за семестъра час по програмиране (1996 г.)
Катедра „Компютърна информатика“ на 30 години
П. Азълов
Предисторията
Започвам този разказ с кратки бележки за годините, в които са заложени основите на информатиката като наука и университетска специалност у нас. В тях ясно се отличават два етапа, през които информатиката се утвърждава във вида, в който я познаваме днес. Тези години се приемат за нейното начало, защото през това време се изграждат основите на информатиката. Представените по-долу събития и факти са от разкази и извадки от статии на съвременници на събитията. За много от тях след 1971 г. имам свои спомени, а в някои случаи и лично участие.
Началото
В много университети по света информатиката се заражда в рамките на катедрите по математиката. Така беше и в България.През есента на 1959 г. към катедрата Висш анализ на Природо-математически факултет, ръководена от проф. Любомир Илиев, се открива двугодишна специализация по Изчислителна математика. По същество това е първата проява на едно ново направление в образованието по математика, довело до създаването и развитието на дисциплини, които днес най-общо свързваме с обучението по информатика. Още в рамките на тази специализация започват да се четат и първите курсове по Електронно сметачи машини и програмиране, Числени методи и сметачни машини, Математическо обезпечаване на автоматични сметачни машини (АСМ), Програмиране на АСМ, Теория на АСМ и други. Първи преподаватели са Благовест Сендов, Петър Бърнев и Димитър Добрев. Едновременно с това стартират и първите семинари в тези области, като в тях дейно участват и студенти. Публикуват се и първите книги, предназначени предимно за по-широк кръг читатели, но те играят и ролята на първите университетски учебници. През 1961 г. в Математическия факултет (МФ) се създава Изчислителен център, който е и първият по рода си в България. Още същата година центърът е преместен в Института по математика на Българската академия на науките (БАН), който след това се преименува в Институт по математика с изчислителен център на БАН (ИМ с ИЦ, БАН) [4].
През 1963 г. към секция Числени методи на ИМ с ИЦ, БАН с ръководител доц. Бл. Сендов се оформя група от сътрудници с интереси към автоматизацията на програмирането. През 1968 г. групата вече е отделена в самостоятелна секция, а при създаването на Единния център по математика и механика през 1972 г. тя се преобразува в сектор Математическо осигуряване с ръководител ст.н.с. П. Бърнев [6].
Единен Център по Математика и Механика
През 1970 г. МФ на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и ИМ с ИЦ при БАН се обединяват в Единен център по математика и механика (ЕЦММ). Тази реформа, която довежда до интегрирането на двете водещи институции по математика в страната, се дължи на инициативата и усилията на акад. Любомир Илиев, който е ръководител на ЕЦММ в продължение на много години. Съществена роля за успешното реализиране на интегрирането от страна на МФ се дължи до голяма степен на ентусиазма и всеотдайността на проф. Бл. Сендов. Години наред той е и в ръководството на ЕЦММ като зам.-директор по учебната част на ЕЦММ [5].При интегрирането на ИМ и МФ секциите от института и катедрите от факултета се обединяват в сектори. Измежду тях са и два информатични сектора - Математическо осигуряване с ръководител ст. н. с. П. Бърнев и Основи на кибернетиката и теория на управлението с ръководител доц. Д. Добрев, както и една Лаборатория по математическа лингвистика с ръководител ст. н. с. Ал. Люцканов.
През това време образованието във Факултета по математика и механика (ФММ) е структурирано в три степени. След завършване на първата степен (блок A), която продължава 3,5–4 години, се получава диплома за завършено висше бакалавърско образование. Втората степен (блок B) продължава 1,5–2 години и завършва с диплома за магистър. Третата степен (блок C) е 3 години и при успешна защита на дисертация се присъжда научната степен кандидат на науките.
В първата степен всички студенти имат курсове по Числени методи и АСМ и програмиране, а във втората степен, която представлява двугодишна специализация, задължителни са курсовете Математическо осигуряване и Основи на кибернетиката и теория на управле¬нието. Предлагат се и множество спецкурсове, характерни за съответните специализации. Поради малкия брой информатици, които са на щат към ФММ, обучението се извършва основно от сътрудници на ИМ с ИЦ, БАН. В рамките на тези специализации до закриването на ЕЦММ бяха успешно защитени десетки студентски дипломни работи.
Катедра Компютърна Информатика
За изясняването на обстоятелствата, довели до структурните промени на ФМИ през 1989 г., можем да се обърнем към извадки от статиите на двамата декани на факултета по това време – проф. Г. Скордев и проф. Б. Димитров.„От 1983 г. до 1989 г. бях декан на Факултета. . . . . Но броят на студентите драстично намаля. Toгава казвах, че по време на кандидат-студентската кампания в нашия факултет две места за студенти се борят за един кандидат. Започна се борба за очевидно назрялата нужда от специалност „информатика“. Въпросът беше къде да се появи тя – в нашия факултет или в политехниката. Накрая се създаде университетска специалност „информатика“ във ФММ. Toва привлече значителен брой студенти в нашия факултет“ [5].
„През м. януари 1984 г. отново е разгледан въпросът за развитието и структурирането на общия математически фронт у нас. Президиумът на БАН взе решение за разделяне на ЕЦММ на Институт по математика и информатика, Институт по механика и биомеханика, Факултет по математика и информатика и за обособяване на Изчислителния център в самостоятелно звено. В този вид интеграцията просъществува до края на 1988 г. През 1986 г. отново започна да функционира Факултетният съвет на ФМИ. От 1989 г. ФМИ е изцяло отделен от ЕЦММ и БАН (след разформироването на ЕЦММ в края на 1988 г.) и става равностоен на другите факултети от състава на СУ“ [3].
В тези два цитирани текста има няколко съществени факта, които е добре да бъдат отбелязани.
ЕЦММ с ИЦ, БАН беше първият модел на Единен център за наука и подготовка на кадри. С него, чрез интегрирането на МФ на СУ и ИМ с ИЦ, БАН се осъществи едно успешно съвременно управление на науката и образованието по математика. По негов образец се създадоха и други центрове към БАН, но те не бяха така успешни. Това създаде условия за разпадането им, включително и до разпадането на ЕЦММ, което проф. Б. Димитров е описал по-горе подробно.
От текста на проф. Г. Скордев става ясно, че той много добре е почувствал необходимостта от развитието на информатиката като направление в самия факултет. В резултат от това по време на неговия мандат като декан се извърши преструктурирането на ФММ. Името на факултета се промени и стана Факултет по математика и информатика (ФМИ). От този момент вратата на факултета се отвори широко към съвременното развитие на образованието по информатика и започнаха да се създават нови катедри по информатика. В тази връзка не мога да не спомена и приноса на проф. Г. Скордев като главен редактор на списание Обучението по математика. Като член на редколегията съм свидетел как през това време в списанието започна да се насърчава публикуването на статии по информатика. На практика това доведе до тематичното обновяване на списанието и съвсем естествено името му се промени в Обучението по математика и информатика.
Новата структура на Факултета по математика
Най-напред ще направим кратък преглед на информатичните звена във ФММ по време на ЕЦММ [3].През 1988 г. във ФММ имаше две самостоятелни информатични лаборатории - Лаборатория по информационни системи и Лаборатория по учебна микропроцесорна техника. Предназначението им беше да помагат в обучението по информатика не само на ФММ, но и на други факултети от университета.
Лабораторията по информационни системи води началото си от Лабораторията по информатика с изчислителен център (ЛИИЦ). Тя е създадена по инициатива на акад. Бл. Сендов през 1987 г. и неин първи ръководител е доц. С. Бъчваров. През 1989 г. изчислителният център се отделя като самостоятелно звено на Софийския Университет, а с участието на част от сътрудниците на ЛИИЦ се стартира самостоятелна Лаборатория по информационни системи в рамките на ФММ.
Лабораторията по учебна микропроцесорна техника е създадена през 1979 г. във връзка с използването на персоналните компютри в обучението. Неин първи ръководител е доц. Т. Боянов, а впоследствие - ст.н.с. д-р А. Раденски [8]. В лабораторията работят пет специалиста, един от които е ас. Мария Нишева.
Към катедрата Математическо образование имаше Лаборатория по автоматизирани системи за обучение (ЛАСО) с ръководител доц. Божидар Сендов. Впоследствие лабораторията получи статут на самостоятелно звено към ФМИ. В нея имаше шест преподавателя, един от които беше ас. Магдалина Тодорова.
По време на ЕЦММ центърът на тежестта на информатиката беше силно пренесен в ИМ с ИЦ, което създаде вакуум от преподаватели в областта на информатиката на щат към факултета. Естественото решение беше създаването на нови информатични звена към ФМИ. Така се достигна до създаването на двете информатични катедри. Едната от тях е катедра Математическо осигуряване, а другата Изчислителни системи.
Създаване на катедрата и първи преподаватели
През есента на 1988 г. деканското ръководство на факултета започва обсъждането на новата структура на ФМИ. В предложението са включени 14 катедри и две лаборатории. Новата структура е приета на заседание на Факултетния съвет на 27.01.1989 г. [7]. Измежду катедрите на факултета е и новата информатична катедра Математическо осигуряване.Няколко години преди създаването на катедра Математическо осигуряване на два пъти имах разговори с декана на ФММ. При тях се обсъждаше преминаването ми на работа към факултета. По това време работех активно в областта на образованието по информатика в средното училище. При първия разговор се обсъди възможността да премина към катедра Математическо образование и да работя в областта на информатиката в средното училище.
П. Азълов, М. Миховска, К. Калоянов и Д. Добрев (1989 г.)
Основни направления и преподавателски екипи
Това, което в началото беше с най-висок приоритет и трябваше да бъде решено в рамките на катедрата, се отнасяше до преподавателските екипи, които да поемат ръководството на възложените й курсовете. Оказа се, че това стана постоянна задача на катедрата. Курсовете се увеличаваха, а все още нямахме необходимия преподавателски състав, за да поемем всички часове. Известно време продължихме както с подкрепата на колеги от ИМ, така и от други научни звена. Студенти от специалността Информатика също ни помагаха твърде много. Като ученици те бяха победители в състезанията по програмиране, а във факултета - отлични студенти. Аз лично ги познавах и поканата им да водят упражнения и лабораторни занятия в някои от дисциплините на катедрата беше лично признание за тях, а за катедрата - съществена помощ.Ръководството на ФМИ добре разбираше необходимостта от назначаване на нови преподаватели към катедрата и на няколко пъти бяха обявявани конкурси за асистенти. При един от тях към катедрата се присъедини Милена Копаранова, преди това асистент от университета във Велико Търново. Две асистентки от лаборатории на ФМИ, М. Нишева и М. Тодорова, бъдещи професори по информатика, също изявиха желание и се присъединиха към катедрата. Впоследствие към катедрата се присъедини и доц. С. Бъчваров.
Така за няколко години преподавателският състав на катедрата нарасна значително. За това допринесе и прехвърлянето на цяла група от сътрудници на БАН, най-вече от ИМИ, към съответните катедри на ФМИ. Това се извърши с тяхно съгласие и с пълното съдействие от страна на Директора на ИМ с ИЦ, БАН, акад. Л. Илиев и на Председателя на БАН, акад. Б. Сендов. При тази нелека процедура, която като зам.-декан извърших от страна на ФМИ, към катедра Математическо осигуряване преминаха ст.н.с. Фани Златарова, н.с. Йонко Терзиев и н.с. Евгени Лукипудис. Малко по-късно на щат към катедрата преминаха още трима колеги от бившата Лаборатория по мехатроника на СУ - Иван Симеонов, Антон Калковски и Валери Гюрдиев.
С нарастването на броя на преподавателите в катедрата за дълъг период от време се оформиха екипите по основните направления, които катедрата ръководеше: Програмиране и структури от данни, Бази от данни и приложения, Изкуствен интелект и Компютърна графика. Създадоха се и първите специализации в тези направления. Изградиха се нови спецкурсове, които определиха първоначалния облик на специализациите. Добре си спомням, че основен преподавател към специализацията Информационни системи беше н.с. Владимир Димитров.
Преподаватели от катедра Компютърна информатика, заедно със студенти след защита на дипломни работи (1996 г.)
Той четеше спецкурс по Текстови бази от данни и предлагаше интересни теми за дипломни работи. В годината, когато ми предстоеше да напусна факултета, той беше избран за доцент към катедрата, а по късно стана един от водещите професори по информатика в целия факултет.
Не мога да не спомена и желанието ми да привлека към катедрата Калинка Калоянова. Познавах я много добре още от ученическите й години по времето, когато преподавах и в Националната математическа гимназия. Срещнахме се, разговаряхме, но до резултат не се достигна. По това време тя вече работеше върху докторската си дисертация и щеше да е чудесно попълнение към преподавателския екип на катедрата. Сега, пишейки тези редове, ми е особено приятно да отбележа, че К. Калоянова е вече един от професорите по информатика в катедра Компютърна информатика на ФМИ.
Първи учебници
Още като сътрудник в ИММ започнах да работя върху книгата Бази от данни: Релационен и обектен подход (1991 г.). Тя беше в основата на едноименния курс, който водех в продължение на много години още в рамките на ЕЦММ. Известно време преди това беше издадена и първата книга Структури от данни (П. Азълов, Ф. Златарова, 1987 г.), части от която бяха използвани в едноименния спецкурс на специализацията Математическо осигуряване към ЕЦММ. Много от колегите издадоха своите лекции като книги и така се появиха първите университетски учебници в катедрата: Програмиране. Основен курс (П. Азълов), Програмиране на С++, 1 и 2 част (М. Тодорова), Структури от данни и програмиране (М. Тодорова), Обектно-ориентирано програмиране (М. Тодорова), Структури от данни (Д. Шишков), Изкуствен интелект (М. Нишева, Д. Шишков), Компютърна графика и графично моделиране (Е. Лукипудис) и Езици за функционално и логическо програмиране (М. Тодорова).
За името на катедрата
Още по времето на ЕЦММ за мен името Математическо осигуряване не беше приемливо. Разбирам, че в годините, когато този руски термин е въведен у нас, това е било естествено. Нещо повече, през тези години много от нашите първи специалисти по информатика са работили и специализирали в Дубна, СССР.Аз не съм участвал в определянето на първоначалното име на катедрата. То беше наследено от името на сектора с това име. Терминът „математическо осигуряване“ няма добър превод на английски език. Това беше от важно значение за студентите, които завършваха в рамките на катедрата. Естествено те искаха да имат превод на английски език на дипломите си. Името на катедрата внасяше известна обърканост не само при студентите. В потвърждение на това ще цитирам думите на Декана на ФМИ [3].
“Катедра математическо осигуряване. Също осигурява обучението по информатика на кадри, свързани с производствените възможности на математиката.”
Беше ясно, че промяната на името на катедрата е въпрос само на време. По този повод възникнаха два въпроса: какво да е предложението на катедрата за ново име и как това име ще бъде прието от останалите катедри във ФМИ. Пропускам подробностите, но след оспорвани дискусии между отделни колеги в катедрата и най-вече извън нея катедрата беше преименувана в Компютърна информатика. В рамките на добрата шега, но това беше истина, че по онези години се говореше и за „безкомпютърна“ информатика в средното училище, просто защото нямаше достатъчно компютри. В крайна сметка катедрата защити това ново, но дискусионно име и то беше прието, включително и от Факултетния съвет на ФМИ.
И накрая като допълнение ще спомена само, че секцията Математическо осигуряване към ИМИ с ИЦ, също промени името си и се преименува на Информационни изследвания.
Нови кабинети на катедрата
От 1991 г. до 1995 г. бях зам.-декан на факултета по учебната част. Стана ясно, че сградата, която се строеше от южната страна на факултета и в която трябваше да се настани и развива информатичното направление на факултета, няма да бъде завършена в близко бъдеще. Другият зам.- декан, доц. Йордан Денев, който беше и ръководител на катедра Изчислителни системи, се зае да решава този въпрос чрез ректорското ръководство на СУ. Като резултат на ФМИ бяха отпуснати кабинети в един от бившите студентски блокове на 4-ти километър. Така почти всички преподаватели от катедрата вече имаха свои кабинети. Там имаше и условия за провеждане на спецкурсове. Разбира се, не може да се твърди, че това „кабинетно разширение“ на катедрата беше истинското решение, но за времето си то беше приемливо.
Сътрудничество на катедрата със софтуерни компании
Немалко колеги от катедрата преминаха на работа в софтуерни компании. Ще спомена за двама от тях, Йонко Терзиев и Калоян Томов. Те продължиха професионалното си израстване и се утвърдиха като едни от най-добрите специалисти в софтуерната фирма ТехноЛогика. Така катедрата установи трайни връзки и сътрудничество и с индустрията.ТехноЛогика спонсорира изграждането на асансьор при обновяване на сградата на ФМИ и направи масичка за шах в градинката пред факултета. Компанията организира анкета за най-добър преподавател по информатика и спонсорира издаването на учебници по информатика.
Тук е мястото да спомена, че чрез Йонко Терзиев установих контакт с президента на друга софтуерна фирма, ФАДАТА. Създадоха се условия за сътрудничество, в резултат на което катедрата получи обзаведена с хардуер и софтуер лаборатория за нуждите на специализация Информационни системи. Като втори, не по-малко важен ефект от това сътрудничество беше назначаването на наши студенти на работа във фирмата. При откриването на лабораторията Ректорът на СУ посети факултета и специално приветства сътрудничеството ни с тази компания.
Проектът TEMPUS
От 1996 г. до 1999 г. шест български университета участваха в Европейския проект за висшето образование по математика и информатика „Модулно Образование по Математика и Информатика“. Водещ университет на проекта беше University College London с ръководител проф. J. E. Jayne.(https://www.ucl.ac.uk/~ucahjej/Tempus/)Българските университети в проекта и съответните им ръководители бяха:
• ИМИ, БАН, София (проф. С. Додунеков);
• СУ „Св. Кл. Охридски“, София (проф. Б. Боянов);
• Технически Университет, София (доц. Е. Върбанова);
• Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“ (доц. Г. Златанов);
• Югозападен Университет „Неофит Рилски“ (доц. С. Щраков);
• Шуменски Университет „Константин Преславски“ (доц. С. Славова).
Катедрата Компютърна информатика на ФМИ участва пряко в работата на три от дейностите в проекта: дейност 1 (доц. Ф. Златарова), дейност 2 (доц. М. Тодорова) и дейност 3 (доц. П. Азълов). В рамките на този проект Ф. Златарова, П. Азълов и К. Томов бяха поканени като лектори в University of Limerick, Republic of Ireland, а Р. Дончева - University of Greenwich, London, UK. В резултат на този проект беше извършено обновяване на учебните програми по информатика, като се въведоха и практически занятия в някои дисциплини.
Студентите по информатика на ФМИ
С отличните си студенти по информатика СУ се нареди сред елитните университети от цял свят. Ето как се случи това.С течение на годините ученическите олимпиади по информатика у нас станаха рутинна дейност. През всичките тези години, докато бях ръководител на дейностите, свързани със състезанията по информатика в България, имах възможността да видя израстването на немалко ученици – от най-малките класове в училище до последната им година в гимназията [1]. Тези ученици започваха като победители в най-ниската въз¬растова група, продължаваха в по-горните групи и това се повтаряше много¬кратно в различни състезания. С немалко от тях продължихме да се виждаме, да се срещаме и да работим заедно и във ФМИ на СУ. Като студенти те бяха и много добри асистенти в катедрата. Тук, във ФМИ пред тези млади и ентусиазирани младежи се разкриваха нови възможности за участие в международни университетски състеза¬ния по програмиране. Подготовката им беше отлична и което беше по-важно, у тях продължаваше да гори „олимпийският огън“. Целехме се в най-автори¬тетното световно университетско състезание, ACM International Collegiate Programming Contest (ACM ICPC).
Докато бях преподавател във ФМИ и ръководител на отбора на СУ, отборът се класира три пъти на финалите на ACM ICPC: 1994 г., 1996 г. и 1998 г. В 1996 г. състава на отбора се състоеше от студентите Христо Божинов, Димитър Пискюлев и Светослав Цветков. На регионалното състезание, което се прове¬де в Букурещ, Румъния, отборът на СУ се класира за участие във финалите, след което му предстоеше едно дълго пътуване и трудно състезание във финалния кръг на ACM ICPC във Филаделфия, САЩ. Участието на отбора в ACM ICPC‘86 е изключително успешно не само за университета, но и за България. Отборът се класира на първо място в Европа и на четвърто място измежду 1001 университета от всички континенти, участвали през 1996 г., както това се вижда от приведената таблица [2].
| Класиране | Университет | Държава | Решени задачи | Наказателни точки |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Университет на Калифорния в Бъркли | САЩ | 6 | 712 |
| 2 | Харвардски университет | САЩ | 6 | 797 |
| 3 | Университет във Ватерлоо | Канада | 6 | 866 |
| 4 | Софийски университет | България | 6 | 896 |
| 5 | МИТ | САЩ | 5 | 449 |
| 6 | Университет в Куинсленд | Австралия | 5 | 513 |
Заключителни бележки
Завършвайки този дълъг разказ за първите години от основаването на катедра Компютърна информатика, искам да изкажа дълбоката си благодарност към много бивши и сегашни колеги.С удоволствие ще отбележа, че колегиалното и приятелското сътрудничество, между ръководителите на първите две информатични катедри – Компютърна информатика и Изчислителни системи практически се пренесе и между преподавателите в тези катедри. Хубав спомен от тези години е и тридневният семинар, който двете катедри, заедно с катедрата по Математика и информатика на Югозападния университет, организирахме на Предела, близко до Банско.
Искам и специално да благодаря на колегите си от катедрата, с които заедно преодолявахме трудностите и се радвахме на успехите си през първите години. Това добро начало беше успешно продължено и така катедрата се затвърди като водещо звено по информатика във ФМИ.
През 2019 г. катедра Компютърна информатика навърши 30 години. Тя е връстник на големите промени в България, които доведоха до ориентирането й към Европа и нейните ценности. Първите години на прехода не бяха лесни и несъмнено това се отрази на всички - на преподаватели, на студенти и на катедрата като цяло. Но годините са само един от показателите за успеха на катедрата. Успехът и богатството й преди всичко представляват нейните студенти – тези, които се обучават в катедрата сега, както и тези, които вече се дипломираха и професионално се реализираха в различни научни и приложни области на информатиката. Годишнината на катедрата е празник и за всички тях.
Поздравявам колегите от настоящата катедра като им пожелавам здраве и творчески успехи. Бъдете силен и сплотен колектив, готов да посрещне следващите предизвикателства в образованието по информатика. Усърдно работете за успеха на всички студенти от ФМИ и за изграждането на следващото поколение професори на катедрата.
Благодаря за предоставената ми възможност да разкажа за някои факти и спомени, които ме върнаха към първите години от основаването на катедрата.
Цитирани източници
[1] Азълов, П. АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ: Национални състезания по информатика, Математика и информатика, кн. 1, 2019, с. 11-30[2] Азълов, П. АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ: Международни състезания по информатика, Математика и информатика, 2019, с. 127- 155
[3] Димитров, Б. Новата история на Математическия факултет. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, 1990, с. 43–57.
[4] Димова, С. Академик Благовест Сендов и изчислителната математика в България. Математика и математическо образование: Доклади на 41-та пролетна конференция на СМБ, Боровец, 9-12 април, 2012, София, СМБ, 2012, с. 16-19.
[5] Скордев Г. Фрагменти от паметта. Maтематика и информатика, кн. 1, 2013, с. 9-16.
[6] БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ. ИНСТИТУТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА, основан 1947, стр 27, ISBN 978-954-8986-27-4.
[7] Нова структура на ФМИ. Протокол №3 на ФС на ФМИ от 27.01.1989 г. (Декан проф. Г. Скордев)
[8] Избор на ръководители на катедри и лаборатории. Протокол №19 на ФС на ФМИ от 30.10.1989 г. (Декан проф. Г. Скордев)
05.11.2019, Пенсилвания, САЩ
